Един закон е добър, когато:
– решава обществено значими въпроси;
– хората могат сами да го разбират и спазват;
– преди приемането му е извършена оценка на въздействието;
– е приет след като предварително е обсъден със заинтересованите;
– не се налагат чести промени в него.
У нас най-много проблеми има по отношение на „Дефиниране на проблема“.
Чиновниците или не идентифицират правилно проблемите, които се очаква да решават, или го правят формално, за да спазят нормативните изисквания. Независимо от причината, всеки, който наблюдава правенето на политики, вижда, че нормативните актове се пишат от 5-10 чиновници в затворени работни групи, които нямат знания за проблемите и това води до грешни политики.
Неразбирането на законите от хората произлиза или от сложния/нарочно неясен език на законодателството, или от липсата на житейска логика. Второто е определящо за
прилагането и спазването на законодателството.
Извършването на оценка на въздействието преди да се реши какви действия трябва да се предприемат гарантира, че чиновниците знаят какъв точно е проблемът, какви са вариантите за решаването му и колко струва всеки вариант, както и какви са ползите за обществото. При нас това се прави напълно формално, само за да се отчете дейност.
Посочените проблеми логично водят до постоянно променящи се закони, които не работят точно защото не се мисли преди да се действа.
Факти за 2018г.:
Кодексът за социално осигуряване – 13 промени,
Кодексът за застраховането – 6 промени,
Кодексът на труда – 8 промени,
Законът за движение по пътищата – 8 промени,
Законът за държавна агенция „Национална сигурност“ – 5 промени и т.н.
От това губим всички, защото лошото законодателство означава повече разходи и неминуемо повече възможности за корупция.