Menu
Сурва - фестивал на маскарадните игри

Сурва - фестивал на маскарадните иг…

Международният фестивал н...

Милиардерите в света

Милиардерите в света

Картата горе показва държ...

Случаят Хитрино - къде е истината

Случаят Хитрино - къде е истината

В тази статия копираме мн...

Li-Fi е бъдещето. 100 пъти по бърз от Wi-Fi.

Li-Fi е бъдещето. 100 пъти по бърз …

Крушката вече няма да се ...

Нови контролни талони от месец май!

Нови контролни талони от месец май!

От края на този месец ще ...

Преподписаха договорите на НЕК с Марица Изток 1 и Марица Изток 3

Преподписаха договорите на НЕК с Ма…

Изпълнителният директор н...

"Турски поток" – пореден етап от енергийната война

"Турски поток" – пореден …

Какво се случи с "Южен по...

Началото на голямото бягство на българина от Черно море

Началото на голямото бягство на бъл…

Нека си кажем истината в ...

Протестърката Ивет освен "умна и красива" се оказа и "най-подходящ кандидат" за усвояването на 20 млн. лева чрез 2 държавни поръчки

Протестърката Ивет освен "умна…

Само за половин година фи...

Училище на сатаната

Училище на сатаната

В САЩ откри врати първото...

Prev Next

Части от договора между Софийска вода и Юнайтед Ютилитис.

Части от договора за технически услуги между Софийска вода и нейния собственик – Юнайтед Ютилитис, по-късно концесията е прехвърлена на Веолия вода заедно с този договор без съществени промени в него.

 

ПО-ПАМЕТЛИВИТЕ софиянци ще си спомнят края на 1999 г., когато беше сключена доказалата се впоследствие като злополучна концесия за водата в София.

Тогава Столичният общински съвет одобри за концесионер на ВиК-системите в града английската фирма „Интернешънъл Уотър лимитид“ и упълномощи кмета Софиянски да сключи договор. „Интернешънъл Уотър“ спечели концесията с обещаната най-ниска цена от 0,405 лв. за куб. м вода през първата година и осреднена цена от 0,435 лв. за куб. м през целия период на концесията. В приетата оферта беше предвидено за първите пет години загубите на вода да паднат от 60% на 30%, т.е. всяка година да намаляват с по 6%.

Договорът предвижда (т. 5.2), че при неговото прекратяване дори при изтичане на срока му се изплащат на фирмата-собственик всички дължими разходи, но освен тях и разходи за демобилизация и „всички други разумни разходи, направени от изпълнителя при изпълнение на изискванията на концесионера”.

Това на практика означава всички разходи за консултации, за обучения, технически услуги. Това, което плащаме с цената на водата е, за да се извършат тези дейности, но очевидно при прекратяването на договора, ще трябва да ги плащаме отново.

Едни от най-ощетяващите ни части в договора са неговите приложения.

Sofijska-voda-prilojenia-dogovor-tehnicheski-uslugi-FB

Според приложение А всяка година се плаща такса на собствениците на дружеството извън всякакви други разходи, само защото са страна по договора.

За първата година тя е 250 000 $ и размерът расте с индекса на цените в САЩ. Това е извън разпределението на печалбата на дружеството, извън превъзлагането на дейности на свързани дъщерни фирми, с които се увеличава цената. Това е чисто и просто сигурна печалба за собственика без значение от финансовите резултати на Софийска вода, те са длъжни да внасят по 250 000 $ на собственика си всяка година дори по договора да не са извършвани никакви дейности.

Приложение Б казва, че Софийска вода дължи на собственика си всички разходи при предоставянето на услугите, включително самолетни билети, визи, разходи за настаняване, разходи за храна, за обучение. И освен тези суми за консултатните се изпащат до 8 500евро на седмица за престоя им.

В договора са включени и други любопитни клаузи като чл. 7.1, който казва, че на ръководството на собственика, на консултанти, представители и съветници „не се търси отговорност за вреди и не са отговорни пред концесионера за извършеното от тях действие или бездействие”.

Това буди опасения, че те могат напълно безнаказано да не си свършат работата като съветници или директори, да донесат вреди на дружеството и да не носят никаква отговорност за действията си.

Същевременно договорът, въпреки че е в България, че се отнася за България, не е по българското законодателство и всякакви претенции и спорове се решават по законодателството на Англия.

Според мен всичко това ясно показва, че концесионните договори не са в полза на софиянци.

Обикновения Софиянец би си задал елементарния въпрос - Как е възможно допускането на всичко това? Кой в случая е отговорен и какво би направило което и да е следващо правителство за елиминирането на всякакви подобни ощетяващи всеки гражданин клаузи?

Ако такива точки съществуват в този договор, какви ли подобни точки, клаузи и приложения съществуват в останалите договори на фирми с гриф "Монопол". 

Колкото до поетия от концесионера ангажимент за осреднена цена на водата от 0,435 лв. за куб. м през целия период на концесията, той отдавна е забравен. Вместо да остане с тези стойности, цената хвръкна на 1,40 лв. за кубик още през през 2009 г, като сега е на цена за кубик 2.40лв.

Затова пък като награда за „ свършеното“ Столичният общински съвет одобрява на 15 януари 2009 г. сключването на Договор за спогодба със „Софийска вода“, с което на „Московска“ 33 се отказват от около 100 милиона лева претенции към водния концесионер от влизането в сила на договора през 2000 година.

c f16227

Срещу това концесионерът се задължава да изплати на бюджета на София 2 милиона лева и да изпълни проекти на стойност 20 милиона лева. Няма гаранции, че тези 20 милиона лева в проекти ще бъдат изпълнени също като останалите обещания за инвестиции от страна на концесионера.

„Софийска вода“ АД не изпълнява системно инвестиционната си програма, което е основание за Столична община да прекрати концесионния договор. Това беше един от общо 31 извода за нарушения в дейността на концесионера в доклад на фирмата за мониторинг на концесията „Омонит“ ООД, представен в края на 2005 г. пред парламентарната комисия за борба с корупцията и столичния кмет Бойко Борисов. 

"Водим интензивни преговори със „Софийска вода“ и имаме усещането, че те ще приемат всичките ни 15 условия за предоговаряне на концесията. Ако това не стане, ще я развалим", заяви настоящият кмет на София Бойко Борисов пред националната телевизия през декември 2005 г.

Не е ли време правителството да покаже истинското лице на така наречените "инвеститори", домогнали се до секторите с национално значение.

Не е ли време да бъдат преоценени и преразгледани всички договори с подобно съдържание?

Всъщност всеки би трябвало да се учуди и съвсем искрено да се възмути от наглостта на подобни дружества да ламтят за увеличение цената на услугата си всяка година, както и да твърдят, че работят на загуба.

Отговорът на институциите е ясен. Остава да видим отговорът на Софиянци!

 

България не е единственото опитно поле на фирмата "International Water Ltd", която спечели концесията на софийското ВиК. През септември 1999 г. компанията "Aquas del Tunari", поделение на "Bethtel/International Water Ltd", подписва договор за 2.5 милиарда долара с кметството на Кочабамба, третия по големина град в Боливия с 800 000 жители. Договорът е за управление на водоснабдителната и канализационната инфраструктура на града. Само след една година заради драстичното увеличаване на цената на водата (което явно е добре отработен рутинен подход на "International Water Ltd"), започват масови протести, дори на национално ниво.

Както съобщава CNN, през април 2000 г. протестите преминават "в бунтове, при които се стига до най-малко петима убити и 40 ранени".

След няколко месеца боливийското правителство анулира сключения договор...

 

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

нагоре

Новините от

Региони

България

Енергетика

Шистов газ

Следвайте ни