Menu
Сурва - фестивал на маскарадните игри

Сурва - фестивал на маскарадните иг…

Международният фестивал н...

Милиардерите в света

Милиардерите в света

Картата горе показва държ...

Случаят Хитрино - къде е истината

Случаят Хитрино - къде е истината

В тази статия копираме мн...

Li-Fi е бъдещето. 100 пъти по бърз от Wi-Fi.

Li-Fi е бъдещето. 100 пъти по бърз …

Крушката вече няма да се ...

Нови контролни талони от месец май!

Нови контролни талони от месец май!

От края на този месец ще ...

Преподписаха договорите на НЕК с Марица Изток 1 и Марица Изток 3

Преподписаха договорите на НЕК с Ма…

Изпълнителният директор н...

"Турски поток" – пореден етап от енергийната война

"Турски поток" – пореден …

Какво се случи с "Южен по...

Началото на голямото бягство на българина от Черно море

Началото на голямото бягство на бъл…

Нека си кажем истината в ...

Протестърката Ивет освен "умна и красива" се оказа и "най-подходящ кандидат" за усвояването на 20 млн. лева чрез 2 държавни поръчки

Протестърката Ивет освен "умна…

Само за половин година фи...

Училище на сатаната

Училище на сатаната

В САЩ откри врати първото...

Prev Next

Проф. Нина Дюлгерова: САЩ играят вабанк, Русия има варианти

САЩ играят вабанк, Русия има варианти САЩ играят вабанк, Русия има варианти

„Светът изживява кулминацията в процеса на разпадане на втората част от биполярния свят. Запада и суперсилата САЩ - това е естествен процес, който е неизбежен“, коментира в интервю проф.

НинаДюлгерова. „Политиката на организиран хаос, която Вашингтон прилага през последните години, за създаването на конфликтни зони, които да консолидират американското, европейското и арабското общества да се борят срещу измисления враг, стига той да не е САЩ“, смята още тя.
„Доколко обаче американските стратези могат да контролират този процес, е въпрос с много неизвестни. – анализира проф. Дюлгерова - Може би вече трябва да говорим само за хаос, в който правилата не се диктуват от САЩ. Големият въпрос е има ли конкретна държава, организация или личност, която да знае какво всъщност се случва днес и каква ще бъде съдбата на човечеството утре?“

- Проф. Дюлгерова, какво се случи за света на 12–13 февруари в Минск?

- Поредната среща на високо равнище, на която след многочасов политически диалог се постигна споразумение за решаване на украинската криза. Подписаният документ за пореден път, подобно на постигнатото споразумение от 21 февруари 2014 г. в Киев, съдържа ефективна пътна карта за преодоляване на политическата конфронтация и икономическа разруха. Никой обаче не е оптимист за бързото разрешаване на украинската криза. В тази посока говорят фактите – политическа среща на най-високо ниво, отсъствието на представители на САЩ, но най-вече отсъствие на единодушие сред воюващите страни. Не трябва да се забравя, че този документ е сключен по време на война, а Ото фон Бисмарк има една поговорка, която съответства на ситуацията. „Всички лъжат преди избори, по време на война и след лов.”

- Примирието е в сила, но виждаме, че в Източна Украйна стрелбата на спира. Доколко това примирие предотвратява войната в Украйна? Можем ли изобщо да говорим за прекратяване на войната?

- Целта не е постигната, за да говорим, че войната ще спре с това примирие. Правителството в Киев не е постигнало задачата, която му е поставена – победа над Югоизточна Украйна, ликвидиране на проруските сепаратисти и рускоезичното население в тези региони, както и пълна победа и контрол над цялата територия. Тези цели се отдалечават във времето. Военната немощ на украинската армия, съпроводена с поредната неуспешна мобилизация, както и желанието на определени среди във Вашингтон да ги въоръжат с военна техника, показват, че ситуацията се усложнява, а не се решава. В една или друга степен това е изгодно за САЩ, тъй като решението на украинския казус води до два нежелани процеса – първо, Вашингтон няма да има повод да се меси явно и задкулисно в засилващото се разделение между ЕС и Русия, което води до тяхното политическо, икономическо и военно обезсилване, така и второ – НАТО губи мотивацията за увеличаване на военните бюджети на страните, членки на Северноатлантическия пакт, както и засилване на присъствието във различен формат на координационни центрове, военни бази и военна техника във държавите, граничещи по суша и море с Русия.

- От известно време се заговори за Втора студена война. Има ли основание такова твърдение и защо?

- Този термин е от миналото. Президентът Плевнелиев преди няколко дни използва друг термин – „студен мир”. Това са евфемизми, които не могат да обяснят засилващите се тенденции в регионалното и глобалното пространство. Според мен светът изживява кулминацията в процеса на разпадане на втората част от биполярния свят – Запада и суперсилата САЩ. Това е естествен процес, който е неизбежен. Освен това вече имаме повече от един център на влияние.След създаването на БРИКС, както и след т.нар. „арабска пролет” Близкият изток вече не е само разпадащи се държави, но и със засилващи своето политическо влияние, подплатено със сериозни икономически успехи, държави от Персийския залив като Саудитска Арабия, Катар, Оман и др.Политиката на организиран хаос, която Вашингтон прилага през последните години, за чиято кулминация може да се приеме украинската криза и ИДИЛ, е опит (дали обаче успешен) за създаването на конфликтни зони, които да консолидират американското, европейското и арабското общества да се борят срещу измисления враг, стига той да не е САЩ.Доколко обаче американските стратези могат да контролират този процес, е въпрос с много неизвестни. Може би вече трябва да говорим само за хаос, в който правилата не се диктуват от САЩ. Големият въпрос е има ли конкретна държава, организация или личност, която да знае какво всъщност се случва днес и каква ще бъде съдбата на човечеството утре?

- Демонизирането на Путин в крайна сметка не му ли прави услуга? Виждаме, че рейтингът му бележи нови висоти – според последни сондажи на общественото мнение?

- Да, разбира се. С много уговорки може да се каже, че по отношение на Русия политическата пропаганда е с реторика от края на 30-те години на ХХ век. Русофобската лексика, политически действия и икономически санкции както тогава, така и сега сплотяват руското общество.За Русия това не е ново, проблемът е за тези, които повтарят грешките на своите предци. Москва може да не печели всички битки, но историята е доказала, че тя печели войната. Фактите са неумолим съдник за това. САЩ играят вабанк, докато Русия измина своя път след края на Студената война, тя има варианти.

- В интервю казвате, че Путин на практика реанимира НАТО. Какво точно имате предвид?

- Украинската криза бе създадена от Вашингтон. Това можеше да си остане само киевският сценарий на САЩ, но референдумът в Крим и неговото присъединяване към Руската федерация формулира стратегическата цел на НАТО, което доведе до неговата реанимация.

- Наемате ли се да анализирате реториката на българските политици по отношение на Русия и Украйна? Как бихте я характеризирали?

- Като отсъствие на ясна политическа позиция, подчинена на националния интерес. В повечето случаи това са политици, които послушно изпълняват поставените им задачи, удобна трансмисия на чужди интереси.

- Каква според вас би била правилната позиция на българската дипломация относно случващото се в Украйна?

- В тази ситуация няма такава. В настоящия момент в държавата ни няма самостоятелна политическа фигура, която може, но и има властовия ресурс да защитава България.Поетите ангажименти в Уелс, финансовият колапс, в който е страната ни, както и размиващата се политическа среда, в която вече има само личен и корпоративен интерес, но не и дългосрочен национален интерес, не дават възможност да коментираме и да търсим правилна политическа позиция. Това се прави с личности, които носят национална отговорност.

- Какъв е директният резонанс на украинския конфликт върху нашата страна?

- Негативен в политически и икономически план, както в отношенията с Украйна, така и спрямо Русия.

- Актуален е въпросът с разделението на ЕС. Бихте ли коментирали позициите на основните страни, членки на съюза, и мотивацията им? Доколко всяка отделна страна държи на себе си?

- Украинската криза повлия сериозно на Европейския съюз в политически, икономически и социален план. Освен финансовата нестабилност в Съюза сериозно влияние върху нейната консолидация оказа политиката на санкции спрямо Русия, което доведе до много фалити и засили икономическата, а и социалната нестабилност.Руската реакция повлия много сериозно върху селскостопанските производители, което увеличи недоволството не толкова срещу Москва, колкото срещу европейския и национален елит.Сред държавите, които отстояват своя национален интерес, на първо място може да бъде поставена Гърция, също така Унгария, Словакия, Чехия, Италия. Франция и Германия са в по-неизгодна позиция, тъй като техните лидери са раздвоявани между националния интерес и американската зависимост, което не позволява голяма свобода на решения и действие.

 

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

нагоре

Новините от

Региони

България

Енергетика

Шистов газ

Следвайте ни