Menu
Сурва - фестивал на маскарадните игри

Сурва - фестивал на маскарадните иг…

Международният фестивал н...

Милиардерите в света

Милиардерите в света

Картата горе показва държ...

Случаят Хитрино - къде е истината

Случаят Хитрино - къде е истината

В тази статия копираме мн...

Li-Fi е бъдещето. 100 пъти по бърз от Wi-Fi.

Li-Fi е бъдещето. 100 пъти по бърз …

Крушката вече няма да се ...

Нови контролни талони от месец май!

Нови контролни талони от месец май!

От края на този месец ще ...

Преподписаха договорите на НЕК с Марица Изток 1 и Марица Изток 3

Преподписаха договорите на НЕК с Ма…

Изпълнителният директор н...

"Турски поток" – пореден етап от енергийната война

"Турски поток" – пореден …

Какво се случи с "Южен по...

Началото на голямото бягство на българина от Черно море

Началото на голямото бягство на бъл…

Нека си кажем истината в ...

Протестърката Ивет освен "умна и красива" се оказа и "най-подходящ кандидат" за усвояването на 20 млн. лева чрез 2 държавни поръчки

Протестърката Ивет освен "умна…

Само за половин година фи...

Училище на сатаната

Училище на сатаната

В САЩ откри врати първото...

Prev Next

Позата ни "чакам някой да ми реши проблемите" е пагубна

Позата ни "чакам някой да ми реши проблемите" е пагубна Позата ни "чакам някой да ми реши проблемите" е пагубна

- Тези дни правителството направи 100 дни. Кои са най-големите рискове пред кабинета "Борисов 2", професор Фотев?

- Правителството и мнозинството успяха да създадат политическа стабилност в страната. И независимо от коментари, че е утежнена от вътрешни противоречия, политическата стабилност укрепва. Това е добре.

Кабинетът е изправен пред сериозни реформи, които повече не може да бъдат отлагани, и надеждите са да ги осъществи. Но искам да напомня, че надеждите са функции на времето, а то тече много бързо. Затова решителността в провеждането на реформите е изключително важна.

- Част от министрите стартираха с висок рейтинг на доверие. Това обществено окуражаване за тяхната решимост за реформи ли е?
- Да, някои от министрите са с добър старт. Сред тях е Петър Москов - подготвен, с яснота какво трябва да се направи в тежката сфера на здравеопазването. Министърът на правосъдието Христо Иванов също е силен и с дълбоко разбиране за особеността на много трудна реформа. Много успешен е според мен министърът на външните работи Даниел Митов. Целият кабинет има нужда от обществена и политическа, включително и от опозицията, подкрепа.

- В какъв смисъл подкрепа от опозицията?
- Такава, която да поставя дълбочинни въпроси, които в качеството си на опозиция може по-добре да види. За огромно съжаление обаче, опозицията в момента е в неспасяемо състояние. БСП не могат да намерят нито риторика, нито идея. Пълна идейна нищета! Разчитат на остарялата тактика "да се опитаме да поставим противника в негативна светлина" и вярват, че от това той наистина ще стане негативен. Което е примитивно. Колкото до ДПС - невротичното им поведение е съвсем нерелевантно.

- Как може гражданското общество да съдейства на кабинета?
- Не може всички проблеми да се стоварват върху едно правителство. Има разделение на властите, диференцирано общество, автономни социални кръгове и т.н. Не може причините за всички беди да се приписват само на депутати и политици, а ние, гражданите, да се имаме за ангели. Естествено, отговорността трябва да се търси от овластените. Но всеки трябва да се пита "Аз какво правя? Каква е моята отговорност?".

- Говорехте за разделение на властите. Кои от тях могат сами да се регулират?
- Ето два емблематични случая. Единият е КТБ. Българското общество трябва да знае ясно какво се случи с КТБ. Мълчат като пънове. Чакат да мине време и покриване със забрава. Месеци наред гуверньорът на банката мълчи под предлог, че на него не може да му се месят нито парламент, нито правителство. Наричам това брутален юридизъм. Презрение към обществото. Не става дума само за пострадалите вложители в КТБ - случилото се с тях рефлектира върху цялото общество. Гуверньорът на БНБ трябва всеки ден да казва какво се прави, ако ще остава начело на банката.

Другият случай е с Висшия съдебен съвет. Отново юридически кретенизъм. Инатят се, пипкат се, моткат се и презират общественото мнение.

В демократичните държави се подават оставки за най-малки и наглед дребни прегрешения. Но в такива държави и общества доверието е фундаментална социална ценност.

- Защо у нас не измерват влиянието на политиците чрез доверието към тях?
- Повтарям, доверието е фундаментална социална ценност и първото нещо, от което трябва да се пази общественият живот, е да не ерозира доверието към институциите и между хората. Затова в някои случаи човек във власт може в лично качество да не носи вина, но в името на обществения интерес се оттегля. Право на обществото е да преценява дали магистрат, министър, премиер или изобщо човек в позиция на власт укрепва въпросната фундаментална демократична ценност, или я руши.
Гражданското общество трябва да изисква отговор на споменатите два казуса и на подобни въпроси. Ако проблемите се замажат, ще потъваме в блатото.

- Само че не е ли българинът прочут тъкмо с апатията, пасивността и черногледството си?
- Наблюдавайки трудностите в обществото, българинът наистина изпада в апатия и меланхолия. Ние започваме да говорим колко сме нещастни, как никой не ни разбира, колко лоши са управляващите, какви крадци са и колко са корумпирани. Такава негативна енергия не работи в подкрепа на реформите.

- Защо според вас секнаха протестите? Сякаш има някакво прекършване.
- Няма никакво прекършване. Протестите изметоха едно вредно правителство. Както пасивността е опасно състояние, така и непрекъснатият протест и негативизъм са безплодни. Не може да искаме хората да са непрекъснато на улицата. Защо да бъдат там? Правителството трябва да внимава да няма случаи като с железниците и други подобни. А то най-напред действа, а след това мисли.

- Ще съумее ли да запази стабилността кабинетът, ако направи кардиналните реформи, които цялото общество очаква?
- Първо, не ги очаква цялото общество. В някои случаи хората не знаят кое е в техен интерес. Второ, реформата винаги е нещо болезнено, защото означава смяна. В този смисъл някои части от обществото може да се окажат засегнати от една реформа и да окажат съпротива
Много се възмущавах, когато по време на протестите питаха хората: "Кажете какво да направим?". Протестиращите не могат да кажат какво е добре за тях, не е и тяхна работа. Народът може да каже само какво не иска.

- Да, но когато не го питат, казва, че държавата е отчуждена от него.
- Ще сменим разговора. Първо, държавата ни днес не е тръгнала от цъфтеж, когато се срина тоталитарно-комунистическата система. Трябва да се припомни как сме гласували за реформи и как това стана с 10 г. закъснение. А когато се забавят реформи, се увеличава социалната цена на един епохален преход. Ние можем и още да продължим да очакваме някой друг да ни спаси, да живеем в позата, че някой ще ни реши въпросите. Но това е пагубно поведение.

- Преходът създаде огромно неравенство. Как се съчетава то със свободата като висша демократична ценност?
- Има два вида неравенство: легитимно и нелегитимно. Има неравенства, които, ако бъдат премахнати, ще бъде най-жестоката несправедливост. (Тук изключваме политическото равенство - всички имат право да гласуват и т.н.) Не може да искаме един човек необразован, с безметежен живот, да бъде равен по доходи с образован, учен човек, който е полагал усилия, рискувал е, имал е безсънни нощи, за да върви напред и нагоре честно и спазвайки законите. И какво - да го накажем, че е неравен ли? Нелегитимно неравенство имаме, когато може да се забогатява по непочтен начин чрез корупция и измама.

- Тъкмо тази е масовата версия за успех у нас.
- Ако е така, подкрепяме ли, или не това правителство, което иска сега да се осъществи реформа в съдебната система?

- Вероятно да. Над 90 процента от българите не вярват на съдебната система.
- А къде са тези над 90 процента да подкрепят управлението, което иска да реформира съдебната система? А без добре функционираща съдебна система не може да има борба срещу корупцията, не може да има икономически просперитет.

- Как ще се преборим с манталитета си да чакаме спасители да ни оправят?
- Не можеш да искаш от някого да каже "Каква е моята отговорност?", ако не чувства, че е свободен. А това означава да е със самочувствието на равноценен в обществото. А ако целият народ е смазан, смачкан, убит и отчаян, нищо няма да стане.

- Кризата в момента ни изправя пред огромно предизвикателство - умножаване на бедността. И тъкмо ултралеви формации като СИРИЗА в Гърция са лице на тези хора. Печели ли БСП от това?
- Не. Българите не са гърци. Имат си своя характеристика и исторически опит. Затова и тук не може да се случи такова нещо. След краха на комунизма левите идеи в Европа и в света се намират в безплодна и объркана ситуация. Но това е една много голяма тема. Ако желаете, потърсете ме друг път да поговорим. Делението леви -десни не е историческа отживелица. Трябва да се търси нова идентичност. Това не може да стане чрез възраждане на вкиснала се, както би казал Ницше, политическа идеология.

проф. Георги Фотев

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

нагоре

Новините от

Региони

България

Енергетика

Шистов газ

Следвайте ни