Наредба Н-18 и СУПТО: кога онлайн магазинът иска фискално устройство

Онлайн магазин в България рядко се спъва в технологията. Спъва се в НАП. Тази статия обяснява кога магазинът ви иска фискално устройство и СУПТО, кога не — и защо начинът, по който приемате парите, решава почти всичко.

Първо: регистрацията в НАП важи за всички

Тук няма вратички. Ако продавате стоки или услуги през сайт, електронният магазин подлежи на регистрация в НАП. Това важи независимо дали приемате карти, наложен платеж или банков превод.

Основанието е Наредба Н-18, а самото подаване става по Приложение 33 към нея. Подава се по електронен път, с квалифициран електронен подпис (КЕП).

1. Осигурете си квалифициран електронен подпис на фирмата, ако още нямате такъв.
2. Подгответе данните за магазина: домейн, хостинг, софтуер, начини на плащане и доставка.
3. Подайте Приложение 33 в НАП преди първата продажба, не след нея.
4. При промяна в подадените данни имате 7 дни да обновите информацията.

Седемдневният срок е важен и на практика най-често се пропуска. Смените ли платежния доставчик, домейна или добавите нов начин на доставка, часовникът тръгва.

Какво е СУПТО и защо е тежката част

СУПТО означава софтуер за управление на продажбите в търговски обект. Това е отделен и много по-сериозен режим от простата регистрация на магазина.

Общо казано, режимът се задейства, когато продажбата трябва да завърши с фискален бон. Тогава софтуерът, който я управлява, попада под изискванията на наредбата.

Практическите последици са осезаеми. Софтуерът трябва да отговаря на конкретни технически изисквания, да е деклариран пред НАП и да работи свързано с фискално устройство. Част от свободата да си правите магазина както искате изчезва.

За малък бизнес това не е дребна административна стъпка. Това е решение, което оскъпява проекта и ограничава избора на софтуер за години напред.

Практическият изход: само карта през виртуален ПОС

Има един режим, който изважда магазина от тази тежест. Ако приемате плащания единствено с карта през виртуален ПОС, продажбата е освободена от фискално устройство и от СУПТО.

Причината е проста. Плащането минава изцяло през банковата система и оставя собствена следа. Няма кеш, който да се отчита с касов бон.

Виртуален ПОС се получава от банка или от платежен доставчик. На българския пазар работят myPOS, Borica през банките, ePay.bg и EasyPay, както и Paysera. Stripe и PayPal също вършат работа, но са по-скъпи и по-малко познати на българския купувач.

Цената на това решение се казва наложен платеж

Тук идва неудобната част. Наложеният платеж е нормата в България, а не изключението.

Проучването „ПАСПОРТ“ на Българската е-комерс асоциация анализира 4,95 млн. пратки. Според него наложеният платеж е около 48% от плащанията в е-търговията през 2025 г. С карта се плащат около 38%, а отложеното плащане е 4,1%.

Отделно, 92,9% от българските онлайн магазини предлагат наложен платеж, според проучването „Състоянието на е-търговията на Балканите 2025“ на Balkan Ecommerce Summit.

Изводът е ясен и трябва да го чуете честно. Ако приемате наложен платеж, магазинът ви влиза в територията на фискалния бон и СУПТО. Спестявате си режима само ако се откажете от начина на плащане, който предпочита почти половината пазар.

Няма универсално правилен отговор. За нишов магазин с лоялни клиенти или дигитални продукти изборът само с карта е разумен. За масова стока с първи поръчки от непознати хора отказът от наложен платеж струва продажби.

Какво значи всичко това за архитектурата на магазина

Начинът на плащане не е настройка, която се сменя в последния момент. Той определя как е построен целият магазин.

• Само карта: чекаутът е кратък, поръчката се потвърждава автоматично след успешно плащане и няма отчетни модули за каса.
• С наложен платеж: нужна е връзка с куриера, отчитане на събраните суми и софтуер, съобразен с фискалните изисквания.
• Куриерската интеграция с Еконт или Спиди носи избор на офис, товарителници и проследяване — това е отделен мини-проект с реален график.
• Смяната на решението по-късно означава пренаписване на чекаута, а не добавяне на бутон.

Затова първият въпрос, който задаваме при магазин, не е за дизайна. Той е за плащането. Отговорът определя структурата на базата данни, чекаута и админ панела.

Практичен подход е да се стартира само с карта и да се влезе във фискалния режим по-късно, когато обемът го оправдава. Важното е това да е съзнателно решение, а не изненада три дни преди пускането.

Другите правила, които вървят в комплекта

Фискалната част е най-скъпата, но не е единствената. Един онлайн магазин носи още няколко задължения, които често се откриват късно.

• 14-дневно право на отказ по Закона за защита на потребителите, описано ясно и разбираемо в сайта.
• Публикувани Общи условия и Политика за поверителност, написани за вашия бизнес, а не копирани от чужд сайт.
• Информация за онлайн решаване на спорове (ОРС/ADR) — стандартно изискване за търговия с потребители.
• Цени в евро според действащите изисквания. Двойното обозначаване в лева и евро по Закона за въвеждане на еврото действа до 8 август 2026 г. След тази дата цените се обозначават само в евро.

Този срок е съвсем близо. Днес остават под три седмици до 8 август 2026 г., когато двойното обозначаване отпада. Курсът е фиксиран на 1 EUR = 1.95583 BGN, а преобразуването става чрез деление.

Има и достъпност. Европейският акт за достъпност (Директива 2019/882) е в сила от 28 юни 2025 г. и е насочен именно към електронната търговия.

Тук не бива да се преувеличава. Микропредприятията под 10 души и с оборот под 2 млн. евро, които предоставят услуги, са освободени. За онлайн магазин обаче аргументът е много по-силен, а техническият стандарт е WCAG 2.1 AA.

Проверете това с вашия счетоводител

Повтарям го нарочно. Регулацията се променя, а детайлите по вашия случай могат да обърнат отговора.

Полезно е да отидете при счетоводителя с конкретни въпроси, а не с общо „какво трябва“. Питайте кои начини на плащане ще приемате, дали влизате в СУПТО режим при тях и кой подава Приложение 33.

Как подхождаме ние

Когато строим магазин, започваме с този разговор, а не с цветовете. Изясняваме плащанията, доставката и режима, в който ще работи бизнесът.

След това строим чекаута така, че да пасва на избрания режим. Магазин само с карта прави минимална администрация. Магазин с наложен платеж го проектираме, знаейки какво следва, и остойностяваме куриерската интеграция отделно и честно.

Задължителните текстове — Общи условия, поверителност, бисквитки — влизат стандартно, написани за конкретния бизнес. Достъпните компоненти по WCAG 2.1 AA също са част от основата, не добавка.

Ако обмисляте онлайн магазин и не сте сигурни в кой режим попадате, започнете с въпроса за плащането. Зададен рано, той спестява скъпа преработка по-късно.